За втора поредна година в България!

Каква бе концепцията на фестивала EX MACHINA: ACADEMIA?

Основната рамка на фестивала тази година бе свързана с връзката между:

• Античност и съвременност
• Театър и образование
• Академично знание и сценично изкуство

EX MACHINA: ACADEMIA бе естествено продължение на международната мисия на фестивала да изследва мястото на античния театър в съвременния свят. В резултат на подписаното споразумение за партньорство и сътрудничество с НАТФИЗ, след фестивала се проведе и първият семинар по античен театър за студентите на Академията.

Каква беше програмата?

Цял ден античен театър на 2 май!

Акцент в програмата беше спектакълътпод режисурата на Крис Шарков„Федон по Платон”, подкрепен от програма „Култура” на Столична община и който представя на сцена идеи на Платон и неговото съвременно възприятие.

Драматургичният текст е дело на Станислава Кирилова и Радослав Илиев; сценографията е на Илина Грозева; музиката е на Христо Намлиев, а актьорската подготовка на трупата е на Ели Кирил Колева..

В програмата участваха още:

• „Възхвала на глупостта“ – Италия
• „Елена“ по Еврипид – Гърция
• „Прометей“ – България
• „Хадес и Персефона“ – България

След представленията фестивалното жури връчи своите награди, а вечерта завърши с дегустация на вина, организирана с подкрепата на Балканския международен винен конкурс.

На 3 майфестивалът EX MACHINA: ACADEMIA продължи с интерактивната и семиотична игра „Градски лабиринт“, която се проведе на територията на Стария Пловдив и насочи вниманието към архитектурните и градските символи на града.

Подробна програма може да намерите на нашата страница и в социалните мрежи.

Кой участва?

Фестивалът събра младежки спектакли от България, Италия и Гърция, които представиха различни интерпретации на антични текстове и идеи.

спектакълът на трупата на Античен театър „Огнян Радев“

Вдъхновен от Федон на Платон ,предлага съвременен сценичен прочит на темите за душата, смъртта и истината, като ги поставя в напрегнат диалог със съвременната философска мисъл.

Централното присъствие на хора на циниците, повлиян от идеите на Мишел Фуко и метафората на Паноптикум, въвежда критически пласт към класическия текст, разколебавайки представата за абсолютното знание. В този сценичен свят Сократовата увереност в безсмъртието на душата се сблъсква със съвременния релативизъм, в който истината е под постоянен надзор, разпад и пренаписване.

Спектакълът изгражда напрежение между философската яснота на античността и фрагментираното съзнание на днешния човек, превръщайки диалога в поле на съмнение, контрол и вътрешна свобода.

Създаден с подкрепата на програма „Култура“ на Столична община, спектакълът впоследствие гостува в Сицилия с подкрепата на програма „Мобилност“ на Национален фонд „Култура“, където беше представен в рамките на Международния фестивал за античен театър.

В символично завръщане към земите на древната Magna Graeciaфилософският диалог на Платон отново достигна бреговете на Сиракуза и Катания, където бе представен на сцената на един от най-впечатляващите антични театри в Сицилия. Спектакълът съчета български текст, старогръцка философска мисъл, италианско либрето и неподвластната на времето атмосфера на античната сцена, създавайки жив диалог между класическата традиция и съвременната театрална естетика.

„Възхвала на глупостта“ – Италия

създаден от учениците на Liceo "L. Pepe – A. Calamo" в гр. Остуни, се явява своеобразен мост между античната трагедия и ренесансовата философска ирония, обединявайки текстове на Еврипид и Еразъм Ротердамски в съвременен театрален разказ.

В тази „митична пренаписаност“ лудостта не е просто патологично състояние, а дълбока екзистенциална категория, която разкрива границите на разума и морала. Персонажите, вдъхновени от трагедиите „Иполит“, „Херакъл“, „Медея“и „Вакханки“, носят в себе си разрушителната сила на страстта, божественото вмешателство и човешката уязвимост, докато еразмовата ирония подлага на съмнение самото понятие за разумност.

Така спектакълът изгражда напрежение между трагичното и сатиричното, между съдбовната неизбежност и критическата дистанция. В този контекст лудостта се превръща в средство за познание – тя разобличава социалните норми, религиозните догми и човешката самозаблуда. Сценичният език вероятно търси съвременна чувствителност, в която древните митове оживяват като огледало на днешните кризи – идентичностни, морални и културни – превръщайки спектакъла в интелектуално и емоционално предизвикателство към зрителя.

„Прометей“ – България

Спектакълът, създаден от учениците на Пловдивската гимназия за сценични кадри, вдъхновен от мита за Прометей, разгръща съвременен сценичен език, в който танцът и театърът се преплитат в динамичен разказ за бунта, жертвата и познанието.

В духа на античната традиция и трагическата визия на Есхил, Прометей е представен не само като митологичен герой, но и като символ на човешкия стремеж към свобода и съпротива срещу властта. Чрез пластиката на тялото, ритъма и визуалната експресия, спектакълът изгражда емоционален и философски пласт, в който огънят – като дар и наказание – се превръща в метафора на знанието и отговорността.

Така сценичното действие надхвърля разказа за мита и се превръща в съвременно послание за цената на прогреса и силата на индивидуалния избор.

„Хадес и Персефона“ – България

„Хадес и Персефона“ на образователен театър „Забавна наука“е интерактивен образователен спектакъл, част от обучение чрез драма и театър, използва арт техниката Rolling Rolls от Образователен театър ( EdT).

Интерпретира се мита за Орфей и Евридика през съвременен прочит. Спектакълът използва групови образи, движение и символика, за да въведе публиката в теми като избор, загуба, цикличност и трансформация, като активно я включва в процеса на осмисляне.

Събитието беше официално открито от Салво Полиезе, сенатор от Римския сенат.

Кой беше в журито и в какво участваха специалните гости?

Фестивалното жури обедини и тази година специалисти от различни области на сценичните изкуства, културата и образованието.

Журито включваше:

• Режисьорът Явор Гърдев
• Композиторът Христо Намлиев
• Литературоведът Камелия Спасова
• Философът Димитър Божков

Всеки един от представителите на журито оценяваше спектаклите от различни професионални перспективи.

Специалните гости и членовете на журито се включиха активно и в съпътстващите събития на фестивала. Доц. Камелия Спасова и Димитър Божков участваха в дискусия, посветена на Платон, философията и съвременното значение на античното наследство, като поставиха акцент върху връзките между античната мисъл, образованието и културния живот днес.

Кои сме ние?

Фестивалът EX MACHINA: ACADEMIA се организира от Античен театър „Огнян Радев“ като част от международната мрежа на античните театри AMENANOS NOSTOSс партньори от България, Италия, Гърция, Испания и Кипър.

Официални партньори на тазгодишното издание на фестивала бяха:

• Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“
• Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев"
• Националната гимназия за сценични и театрални изкуства - Пловдив
• Италиански културен институт в София
• Културна организация „Аристотел“

Фестивалът се проведе под патронажа на Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, както и на Посолство на Гърция в България и Посолство на Кипър в България.

Събитието се реализира с подкрепата на компонент „Гражданска активност“ на Община Пловдив и Балканския международен винен конкурс.

Официални медийни партньори:

• БНР
• NOVA NEWS

Вход свободен!

Всички събития бяха с вход свободен!

Присъединете се към нас! Кажете и на други! Очакваме Ви и следващата година! 🎭

Можете да подкрепите реализацията на фестивала и нашата дейност тук:

https://www.paypal.com/donate/?hosted_button_id=JPTLSPCBY2W9Y

http://patreon.com/ancienttheatreradev

BG72FINV91501017702363